Енрико Ферми

Роден в Рим през 1901 г., той се счита след Галилео Галилей за най-великия италиански физик на всички времена.

Един от бащите на ядрената физика. Неговият научен ангажимент и лични събития са драматично преплетени със събитията от Втората световна война, оставяйки интелектуално наследство от голямо значение, което все още ни поставя под въпрос за сложната връзка между науката и обществото. След като завършва, Ферми се отдава на изследвания в областта на теоретичната и експерименталната физика, като събира около себе си екип от млади учени, които скоро ще се съсредоточат върху изследването на атомното ядро. За италианския учен обаче пикът на научната му кариера съвпада с решението да избяга от Италия, белязана сега от расови закони. Той се възползва от повода на пътуването до Стокхолм, свързано с получаването на Нобеловата награда, за да се отправи след това към Копенхаген и да отплава за Ню Йорк. В Съединените щати той продължава изследванията си, посвещавайки се на изучаването на деленето и изграждането на първия ядрен реактор: купчина Ферми. Тук той се присъединява към проекта Манхатън, изследователският проект, който ще доведе до изграждането на първата атомна бомба. Той отрече военното използване на ядрената енергия. През следващите години Ферми се фокусира върху изучаването на физиката на елементарните частици. Ангажимент, който също се помни и празнува чрез космическия телескоп с гама-лъчи Ферми: мощен космически телескоп с гама-лъчи, пуснат през 2008 г. от НАСА за изследване на космически явления при висока енергия.