Зигмунд Фройд

Фройд (1856-1939) е основателят на психоанализата, метод за лечение на психични заболявания, а също и теория, която обяснява човешкото поведение.

Фройд вярва, че събитията в нашето детство оказват голямо влияние върху живота ни в зряла възраст, оформяйки нашата личност. Например, тревожността, произтичаща от травматични преживявания в миналото на човек, е скрита от съзнанието и може да причини проблеми в зряла възраст (под формата на неврози). Жизнената дейност на Фройд беше доминирана от опитите му да намери начини за проникване в този често фин и сложен камуфлаж, който прикрива скритата структура и процеси на личността. Той разработи топографски модел на ума, чрез който описва характеристиките на структурата и функцията на ума. Фройд използва аналогията с айсберга, за да опише трите нива на ума.

Неговият лексикон е вграден в речника на западното общество. Думите, които той въведе чрез своите теории, сега се използват от обикновените хора, като анален (личност), либидо, отричане, репресия, катарсизъм, фройдистско приплъзване и невротик.

Повечето от доказателствата за теориите на Фройд са взети от непредставителна извадка. Изучаваше най-вече себе си и пациентите си. Основният проблем тук е, че казусите се базират на изучаване на един човек в детайли и по отношение на Фройд, въпросните лица най-често са жени на средна възраст от Виена (т.е. негови пациенти). Това прави обобщенията за по-широкото население (например целия свят) трудно. Фройд обаче смята това за маловажно, вярвайки само в качествена разлика между хората.