Лазаро Спаланцани

Роден през 1729 г., той е един от основателите на експерименталната биология. От древни времена тезата беше широко приета, че други форми на живот могат спонтанно да възникнат и от нежива материя. През 1745 г. англичанинът Джон Нийдъм, опитвайки се да подкрепи теорията, предлага експеримент, при който в проба от месен бульон, сварена и след това събрана в запечатани съдове, след известно време се наблюдава наличието на растящи микроорганизми. Спаланцани не беше убеден от това проучване и заяви, че микробите са проникнали в бульона от въздуха, след, а не преди кипене. Всъщност той успя да получи доказателство за своята теза, като повтори експеримент, при който бульонът винаги се държа (преди и след кипене) под вакуум. Резултатът беше, че този път в пробата от бульон не се появиха никакви микроорганизми. Тогава теорията за спонтанното поколение е окончателно опровергана през 1859 г. благодарение на французина Луи Пастьор. Той също така успя да докаже, че чрез въздуха микроорганизмите могат да се родят в развалени храни или директно от калта, стига температурата да е достатъчно гореща, за да се генерира живот. Той има важен принос в изследванията върху кръвообращението и храносмилателната система, като успява да разбере съществуването на стомашни сокове чрез анализ на собствените си изпражнения и повръщане. Що се отнася до дишането, след Лавоазие и Лагранж той открива, че целият организъм участва в горенето, което наричаме дишане. Парадоксално, той е известен като теоретичен предшественик на изкуственото оплождане, защото е първият, който го теоретизира и тества в лаборатория върху животни морски свинчета.