Модул за електронно обучение

Глава 3 Урок 11
0
Въведение на модула
Теория за създаването на сюжет
60минути
Целта на този урок е да се разберат възможни методи, с които да се развие идея, така че да се започне история.
До края на този урок участниците би трябвало да бъдат способни да разберат „зародиша на историята”, нейното начало. Те ще експериментират с различни методи, като по този начин упражняват въображението и креативността си.

Теория за създаването на разказ

Нека първо дефинираме сюжета. Сюжетът е поредица от драматични моменти, която завладява читателя и поддържа интереса му към историята. Естествено, няма универсално правило за изграждането на ефективна сюжетна линия.

Писателят Д. Будзати заявява по време на интервю: „Най-големият ми стремеж е да не съсипя душата на читателя“ (Ронкорони, 1989). С други думи, всеки автор трябва да се опита да създава и да контролира напрежението, така че на читателя да не му доскучае, а да е продължително стимулиран.

Първата стъпка към създаването на сюжет е да се създаде линия на действие, което е поредица от случки, подредени в хронологичен ред. Продължавайки предишния пример:

“Две момчета с трудности с математиката намират на училищното табло за обяви контактите на учител, който дава частни уроци и си уреждат среща с него. Отиват в къщата му и откриват, че тя е някак странна. Урокът протича напълно нормално и е на път да приключи. Учителят се извинява, че трябва да излезе за няколко минути и оставя децата да правят упражнение. Момчетата довършват упражнението, но учителят е изчезнал. Опитват се да излязат от къщата, но вратата е заключена с катинар. Откриват поредица от улики, свързани с математически проблеми, които в крайна сметка отключват ключалката. От другата страна на вратата стои учителят”.

Имаме нещо като репортаж, няма напрежение, тъй като е просто поредица от случки. Нужно е да се подреди наново историята, както и хронологичния ред според нуждата от чувства на напрежение и очакване. От значение е вниманието да се фокусира върху развитието на шест части на разказа:

Въведение

Трябва да представим разказа на читателите, предоставяйки им всички елементи, нужни за разбирането на историята:

  • главният герой ,
  • неговото начално състояние ,
  • първоначалният контекст .

Днешната литературна чувствителност предпочита сюжети, които започват в средата, предоставяйки информация чрез „флашбак“ (ретроспекция), завършвайки без реален решителен край. Всъщност, предлагаме да се избягват дълги предпоставки или въведения. Читателите обикновено обичат да бъдат моментално замесени в действие, потопени в история, която ги пленява, впечатлява, завладява ги веднага.

Няма нужда от престараване с описанията. Характеристика, състояща се от малко, но добре избрани физически и емоционални елементи е достатъчна. Така ще оставим място за въображението на читателя. Например, можем да започнем историята си по този начин:

“Томас и Макс се бяха опитали да видят смисъла в задачата с интеграли. „Все още мисля, че тези неща са напълно безполезни. Не ни трябват тези упражнения! Само трябва да убедим Тереза да ни даде класното решено! Ами този Професор Морис? Много е странен!“ каза Макс.

„Преди всичко, къде отива? Искам да се махна от тук.”

“Прав си, не беше добра идея да отговаряме на обявата му“ отговори Томас, надниквайки отвъд голямата стая към коридора.

В апартамента цареше тишина. Само стар часовник на стената досадно поддържаше времето.

Извънредно събитие

Необикновена случка смущава обикновеното ежедневие на главния герой. Това е в сърцето на историята и съответства на факторът, който създава пикът на напрежение: това е причината да очакваме читателят да продължи да се интересува от това, което пишем. Видът случка също ще определи и литературния жанр. (напр. приключенски, ноар, трилър, фентъзи, т.н.).

¡N.B.! За да улесним разпознаването на случката, винаги се стараем да създадем ситуация, която да формира и затвърди някаква връзка с читателя.

Последствия

Необикновеното събитие обърква и дестабилизира баланса на главния герой, който мисли, че е изправен пред нещо много по-велико от него/нея, привидно непобедимо. Авторът трябва да изтъкне трудностите на безизходното положение, но също така и нуждата от действие. Това би трябвало да подтикне читателя да се обърне към главния герой казвайки: “Какво чакаш? Действай! Имаш възможност! Ако бях на твое място, щях да направя това… Хайде, давай!“ Особено ако ще пишем с образователна цел, тази стъпка става много значима, като чрез нея трябва да предизвикаме у читателя Призив за Действие: какво би направил на мястото на главния герой? Възможна е промяна, как би постъпил?

Реакции

След като главният герой преживява последиците от необикновената скучка, решава да действа и намира силата да се опита отново да възстанови баланса. Може да използва интелект, умения, храброст и решителност. Точно тази страна прави за читателят по-лесно да се припознае в главния герой, да се вълнува за неговата/нейната съдба и да аплодира успеха му/й. Има много примери за истории, в които слаба фигура успява да се избави от неприятни обстоятелства и започва да вярва в собствените си способности (пр. „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг).

Тази стъпка е важна част от създаването на положителен модел за подражание, позволявайки на автора да демонстрира умението да успяваш като се довериш на собствените си заложби.

Решение

Дошло е времето главният герой да намери пътя си извън лабиринта, в който се е изгубил, и наново да възстанови баланса, което ще му позволи да се завърне към предишния си начин на живот с напълно нова перспектива. Със сигурност, след преживяването на приключението си, на героят ще му бъде писано да има различен и по-добър живот.

Размисли

Тази стъпка е много важна, тъй като позволява на автора да изясни посланието на историята, създавайки мост между миналото и бъдещето на героя.

И последно, но не на последно място, нужно е да се постави правилното заглавие, което трябва да не е твърде дълго, но да бъде завладяващо и оригинално. Практичен начин да се направи това може да бъде да се започне с първите думи, които идват наум, и да се заиграе със синоними или антоними докато се достигне нещо по-оригинално и неочаквано! Речник на синонимите и антонимите би помогнал!

Пътешествието на героя

Подобно, сценаристът К. Фоглер очертава системата „Пътят на героя“, която описва добре изпипана повествователна структура основана на 12 фундаментални етапа, през които героят минава по време на „пътя“ си. Фоглер обозначава поредица от функционални герои, така наречените архетипи, които придружават цялата повествователна система.

Сред главните са:

  1. Герой: главният герой, който в историята търси себе си или има цел за постигане.
  2. Ментор: водачът, който помага на героя в пътя му. За героя този човек представлява един вид разум, нещо което го мотивира.
  3. Пазител на прага: този, който изпитва способностите на героя, тествайки волята му, за да я укрепи.
  4. Помощник: който има второстепенна роля, но помага на героя в пътя му.
  5. Вълшебни предмети: помагат на героя да постигне целта си.
  6. Травма: aслучка, която тества героя и от която той трябва да се възстанови.

Графична интерпретация на „Пътят на героя“, n.d.

Съвети за добър разказ

Проучете маршрута си !

Има толкова много начини да задвижиш историята. В „Упражнения по стил“ (1983) Реймон Кьоно представя много ефективен пример за връзката между жанровете на доклада и съдържанието. Книгата преразказва историята на мъж, който слизайки от автобуса, в който е пътувал губи копче от дрехите си, по деветдесет и девет различни начина! За всяка версия Кьоно се възползва от особени неща: изборът на жанра, времето, стила, преобладаването на типа сетивни описания, т.н. Всеки вариант създава напълно различна история.

От Р. Кьоно (1983). ’Упражнения по стил‘

Кьоно ни учи, че едно и също съдържание може да бъде разглеждано по множество от начини. Трябва да бъдем хитри и да изберем стила, който най-добре ни позволява да изразим себе си. Привърженик на детективски истории ще трябва да разчита на знанията си по жанра и удоволствието си от създаването на мистерии и завладяващи герои. Любител на историята може да придружи читателя в отминало време, може би позволявайки му да открие нещата, които няма в учебниците…

Помним, че всеки жанр има свой разказвателен ритъм и език, който трябва да е подходящ както музика за филм:

ИСТОРИЯ-ДНЕВНИК ПРИКЛЮЧЕНСКА ИСТОРИЯ ИСТОРИЧЕСКИ РАЗКАЗ НАУЧНО-ФАНТАСТИЧНА ИСТОРИЯ ДЕТЕКТИВСКА ИСТОРИЯ
Научна, ясна и последователна информация Постоянно действие Детайли и описания представени безучастно Пълна с обрати обстановка Бърз ритъм на действие, сбити и ефективни описания, малко отклонения Труден път и краен ефект Исторически факти обогатяват историята Строгост и документална последователност Истински или правдоподобни герои Историческо Отклонение, което да контекстуализира историята Важни детайли Научно и технологично развитие в центъра на историята Подходяща терминология Времена и места пресъздадени от автора, свят, който трябва да бъде разкрит Героят пътува отвъд границите на познатото Мистерия Напрежение Вкарване на информация/улики, които имат определено значение за читателя Използване на логика за намирането на необикновено и рационално решение

Помислете как да изненадате своя „спътник в пътуването“, участникът във вашето преживяване

Писането е като пътешествие, където винаги има нещо ново да се открие. Следователно нашият подход винаги трябва е базиран на създаването на очаквания или обрати, които правят пътя, по който читателят ще поеме не толкова линеен и очевиден. А относно пътешествието, не е от значение само финалната дестинация, а планът, с който предлагаме тя да се достигне! Можем да изненадаме читателя с използването на ирония, парадокс, напрежение, страх, забава. Във всеки случай, винаги трябва да сме оригинални, независимо от посланието, което имаме намерение да предадем. Никога не забравяме, че не говорим на себе си, а имаме „другар пътешественик“: трябва да намерим начин да го въвлечем чрез въпроси, открити размишления, тишина.

Предайте доверие

Разказвачът трябва да е уверен в своите избори и да е способен да спечели доверието на читателя. За тази цел е съществено да се избягват ненужни детайли, които могат да бъдат скучни и разсейващи. Повторенията могат парадоксално да ни определят като несигурни разказвачи: защо е нужно да се потвърди същата идея? Може би не сме сигурни, че сме я предали правилно? По-добре да се опитаме да я формулираме наново, използвайки ключови думи и малко прилагателни, които дават нотка цвят. Читателите предпочитат да бъдат мотивирани и да имат собствена свобода и място да си представят.

Говорете на правилния език

Да се оставят героите да общуват само чрез непряка реч може да бъде досадно. Ние предлагаме да се позволи на героите да говорят едни с други, за да бъде историята по-гладка и с по-бърз ритъм. Читателят иска да чуе гласовете на героите, и техните характери могат да проличат по-ясно докато говорят!

Материали и ресурси
Р. Кьоно (1983). „Упражнения по стил“ https://monoskop.org/images/4/49/Queneau_Raymond_Exercises_in_Style_pp_1-26.pdf . Ф. Ронкорони (1989), Il meglio dei racconti di Buzzati (предговор на книгата), Мондадори. К. Фоглер (2007). Пътешествието на писателя: Митична структура за писатели

В1) Защо е важно да се определи „фабулата“?

а. За да има перфектна представа за последователността на случките, в хронологичен ред
б. За да сме сигурни, че съобщението, което искаме да предадем намира правилния начин да достигне читателят.
в. За да се реши какво е наистина нужно, за да се избегне повторяемост в историята и да не се изгуби вниманието на читателя.

В2) Върху колко моменти е важно да се фокусираме за една добре развита история?

а. Върху шест: въведение, необикновена случка, последствия, реакции, решение, размишления.
б. Върху три: представянето на главния герой, контекста където се развива историята и заключението.
в. Няма фиксирани моменти, зависят от историята и стила на писателя.

В3) Какво представлява „необичайната случка“ в повествователна структура?

а. Главната случка в историята
б. Радикална промяна в посоката или очаквания завършек на сюжета
в. Сърцето на историята, и съответства на фактора, който създава пика на напрежение, смущавайки обикновения живот на главния герой.

Отговори

B1: a
B2: a
B3: в