Розалинд Франклин

Розалинд Франклин привлича вниманието на хората от десетилетия. Тъмната дама на ДНК прекара по-голямата част от краткия си живот в тъмни лаборатории, заобиколена от мъже, които не я приеха като учен, а вместо това използваха научните й изследвания за собствена работа, проправяйки си път до Нобеловата награда. През май 1952 г. Франклин прави снимката, която ще стане известна – снимка 51 – улавяща рентгеновата дифракционна картина на ДНК. Това изображение, заедно с други данни от изследванията на Франклин, стигнаха до Уотсън и Крик, които също изучаваха ДНК по същото време. Тези данни им дадоха прозрението, от което се нуждаят, за да определят истинската двойна спирална структура на ДНК. Розалинд Франклин беше изцяло отдадена на науката, работейки не само с ДНК, но и изучавайки вируси, в резултат на което тя донесе ценни „трайни ползи за човечеството“.