Какво имаме предвид под разказ?

« Разказът е едновременно общуване чрез нашите собствени преживявания както и комуникация в пълния смисъл на думата.» (A.G. D’Ambrosio, Philosophy of the story, 1998).

Според философа D. Dennett, „човешкият мозък представлява мрежа от думи и действия, особено описателни, спонтанни, точно както един паяк сплита своята паяжина или бобърът строи своята язовирна стена. (D. Dennett,Tools for thinking).

Създаването на истории е световен феномен, изразяване на мисълта, което се опитва да придаде смисъл на това, което я заобикаля.“Всеки един от нас създава история, която всъщност показва нашата идентичност“ (O.Sacks, The man who mistook his wife for a hat).

Разказът следователно представя момент от нашето лично развитие, помагайки ни да намерим отговори и да бъдем по- уверени в себе си. Във всеки случай, ако е неоспоримо, че разказът е изразителна форма, присъща на човешката природа, правейки го официално средство за предаване на съдържания и послания, трябва да имаме предвид, че има определени правила за спазване и че основният елемент за писателя както и за читателя, е въображението.

Кои са задължителните характеристики на една история?

Какво позволява на една история да достигне до най-голям брой хора? Може да кажем, че успешните истории са онези, които успяват да създадат връзка между разказвача и читателя. За да успеем в това, цитирайки G. Bateson („Where the angels hesitate“, 1989), „за една история е важно не само нейното съдържание, а и нейната структура и възможност за споделяне на нещо”. Bateson установява 4 еднакво важни елемента:

1. съдържанието
2. контекста
3. сюжета
4. структурата на разказа

Първото нещо, на което писателят ще попадне е съдържанието, което най- напред е идея, дошла от вдъхновение, творчески стимул. След това идеята се превръща в понятие, в сюжетна линия, сюжет и накрая в история.

За да превърне вдъхновението си в реалност, всеки писател трябва да открие своя език и стил. Те ще му позволят да създаде известно напрежение, така че да не отегчи събеседника си, показвайки реалността чрез достоверни и интригуващи образи, ситуации, способни да предават емоция. По време на процеса, писателят не трябва да претендира, че определя всеки един детайл; а напротив, читателят ще се чувства по- замесен, ако има свободата да включи въображението си в действие. Казва се, че Ernest Hemingway бил предизвикан да напише най- красивия и кратък разказ в света. (Gilead A. – How Few Words Can the Shortest Story Have?). Приемайки предизвикателството, той написал това изречение на лист хартия:

“Продават се чисто нови бебешки обувки.”

Може да кажем, че великият писател изпълнил предизвикателството напълно успешно, успявайки да предаде силно послание, способно да достигне до сърцето. Историята придобива дълбок смисъл отвъд това, което изглежда, разкривайки невероятна загадка само с 6 думи и карайки читателя да зададе въпроси на самия себе си, за да завърши произведението си като използва своето въображение.

Как може да се роди идея

Структурата на историите, които сме знаели от древността- както Gérard Genette би казал „palimpsests“- са в крайна сметка по- скоро линейни и числено съдържащи, но изключително променливи, благодарение на креативността и въображението на писателите. Вследствие на това, което Propp също направи в своята “Morphology of the tale” (1928), в книгата „The Seven Basic Plots“ (2004) Christopher Booker определя 7 вида формули, които според него са основата на всички истории:

1. Героят побеждава чудовището/ престъпника;
2. От дрипи до богатства: главният герой постига успех;
3. Важната задача: героят ( или група от герои) тръгват за решаваща мисия;
4. Обиколка: авантюристът пътува, преживява нещо, което би променило живота му и се връща обратно вкъщи;
5. Комедия: хаос и бъркотия водят до решение;
6. Трагедията: героите плащат цената на неизпълнението на задължения;
7. Прераждане: героите се появяват преобразени от пътеката на себеоткриването.

Всъщност, вечността на различните истории може да се разгърне около тези недоразвити ядра на историята, всяко едно от тях произхождащо от една от седемте формули.

Но как ни идват идеи за писане ? Нека се опитаме да очертаем пътища, чрез които да установим основната тема на нашата история, по- специално чрез фокусиране върху темата на нашата работа: Escape стая.

Всичко започва от идея, творчески стимул, който може да се появи:

1. От новина, прочетена във вестника, мечта, факт или сценарий, на който случайно сме станали свидетели, привличайки вниманието ни. Намирането на правилното вдъхновение може да бъде по-лесно от очакваното за ум, обучен да схваща подробности, да наблюдава и да задейства въображението си. Оглеждайки се около себе си, всъщност е възможно да вземем идеи от събития, които можем да наблюдаваме единствено отвън, без да знаем причините за предишните действия, които са ги породили. Например през 2017 по вестниците се чела историята за канадска двойка, която е играла лотария. Билетът бил печеливш ( 5 милиона долара) , но когато мъжът разбрал за печалбата, изчезнал. Какво ако истината беше, че партньорът, който привидно бил жертвата, заключил другия, за да не си поделят печалбата. Къде би могъл да се крие ? Кой би могъл да заподозре нещо ? Опитът да отговаряме на подобни въпроси, може да ни отведе до история. Вследствие, ние използваме реалността, която ни заобикаля, изостряме нашето наблюдение, за да събираме парченца от историята и да се забавляваме в търсене на смисъла им. Този вид вдъхновение не е нито управляемо, нито предсказуемо! Ето защо никога не трябва да пренебрегваме идея, породена случайно, а да запишем всички възможни вдъхновения, които рано или късно могат да ни бъдат полезни!

2. Изображение. Много писатели черпят най- добрите си идеи от емоционално наситено изображение: картина, семейна снимка и т.н. В действителност, много изображения ни позволяват да потърсим отговори за себе си чрез серия от въпроси. „Например, нека разгледаме картината: Какво се случва в тази сцена? Коя е жената на преден план? Какво пие тя? Какво пише в писмото на земята? Каква история се крие зад погледите на трите жени гледащи главното действие? Какви са отношенията помежду им ? Едната от тях изглежда притеснена, другата объркана, а третата изглежда сякаш крие нещо…Какво можеше да се случи преди и какво ще се случи?

Southall J. E. (1897), Sigismonda Drinking the Poison, Birmingam Museum

3. Едно или повече преживявания, на които сме станали свидетели или които сме си представили, разказани по достоверен начин. Например да си представим защо през нощта от апартамента под нас винаги се чуват странни звуци или какво бихме направили, ако сме отвлечени от извънземни по пътя, по който се придвижваме всеки ден до работа.

4. Истории на реални хора, известни личности или някого, когото познавате много добре ( известен учител, прародител, съсед и т.н. ), чиито преживявания, отличителни белези и действия могат да бъдат основата за повече или по-малко реални факти, променени чрез нашето богато въображение. Например, през 2013 едва на 16 години, Elif Bilgin спечелил научния панаир на Google с проекта си „Може ли да направим пластмаса от бананови кори ?” С негово участие той измислил метод за създаване на биопластмаса, използвайки бананови кори, за да замести традиционната пластмаса на петролна основа. Какво обаче може да се случи, ако компания с лоши намерения иска да открадне последното му проучване?

5. Събитие, което се е случило в миналото, отнасящо се за интересни случки от реална гледна точка или може би дори водещо се по въображаем сценарий: Какво би станало, ако..? Например свещеният Граал, Торинската плащаница, Ковчегът на завета, съкровището на Соломоновия храм, Христовата гробница и Кумранските ръкописи: това са някои от предполагаемите тайни, които Темплиерите биха открили и запазили. Това е верига от мистерии, която продължава две хиляди години. А Темплиерите са мит, който оспорва времето и официалната историография. Каква е реалността, която се крие зад тази легенда? Ами ако имаше как да разберем къде са скрили една от тези скъпоценни реликви?

6. Обикновена ситуация, като си представим обаче, че очакванията, свързани с рутината, са нарушени от настъпването на дадено, извънредно или неочаквано събитие. Например: беше 8ч. вечерта и както обикновено си включвате телевизора, за да гледате новините. Но с натискането на копчето на дистанционното, се случва нещо невероятно: появява се ослепителна лилава светлина и се пренасяте право в телевизора.

7. Случайна комбинация от елементи, които трябва да бъдат сглобени. Италианският писател Gianni Rodari in «Grammatica della fantasia» (1973) предложил да изберем две думи, като отворим речник или книга и след това да напишем история, като използваме двата предмета.

Дефиниране на темата

Идеята сама по себе си не е достатъчна. Авторът трябва да се съсредоточи върху посланието, което иска да изрази чрез своята история. Първата стъпка е да определим „идеята”: представлява хрумване с определено значение, представяйки послание, което има за цел да предаде нещо, водейки читателя от началото до самия край.

Идеята трябва да дойде от послание, което авторът възнамерява да сподели със слушателите и читателите. Ето защо то стои зад идеята. Може да се каже, че посланието има една точна определена цел, която авторът има намерение да гони.

От идеята и посланието можем да извлечем самата тема: за какво всъщност се разказва историята?

Нека вземем една велика класика на литературата, Melville’s “Moby-Dick; или, The Whale” (1851). Каква е реалната тема? Лов на китове през 1800- те? Или по- скоро борбата на човека срещу природните сили? Колко далеч може да стигне човешката лудост, ако иска да утвърди своята централност? Moby Dick е очевидна метафора, противоречив символ, пред който са възможни различни тълкувания.

Мислейки по темата, следователно е важно да си зададем някои въпроси преди да продължим:

1. Каква връзка искаме да установим с нашия читател? Не трябва да забравяме, че целта на писателя трябва да бъде да накара читателя да открие себе си в историята: това означава да се пуснем по течението и да се почувстваме някак замесени в случващото се в нея. Следователно, за да се стремим към интелектуално и емоционално участие, нашият призив за действие застава в центъра, който трябва да бъде подходящ за нашата аудитория и по този начин да се фокусираме върху елементите, които ни привличат.

2. Какво възнамеряваме да предадем основно? Историите се нуждаят от усъвършенстване, което докосва емоциите на слушателите или читателите. Нека си зададем въпроса какви са ползите, които потребителят може да спечели, ставайки част от историята както и съюзник на главният герой. Добре установено е, че за да направим всичко това, трябва да познаваме добре аудиторията си и да разбираме какви всъщност са нейните нужди.

Винаги когато публиката е потопена в историята, изживявайки преживяванията, разказани от първо лице и ставайки част от тях, писателят трябва да се гордее, че е постигнал главната си цел.

Процесът, който започва от развоя на идеята и води до посланието, определяйки друг основен елемент, а именно жанра на това, което предстои да напишем: в зависимост от пътя, по който авторът избира да поеме, започвайки от избраната идея, можем да създадем детективска история, комедия, драма и т.н.